съвместна декларация

Кампания за посещения : Пречки пред правото да знаем

Центровете за задържане на мигранти в Европа – Отворете вратите, Имаме правото да знаем !

Реалността при административно задържане на чужденци, познат инструмент от европейските политики в областта на миграцията, е скрита за гражданското общество и на медиите. Такава тайна води до злоупотреби и нарушения срещу човешките права, и все по-трудно се предотвратява [1]. Ние, европейските граждани, имаме право да знаем последиците от политики, които са въведени от тяхно име.

Като част от кампания на гражданското общество "Открит достъп : отворете вратите ! Ние имаме право да знаем ! " [2], с партньорството на “Migreurop” и “Европейски алтернативи”, включваше опити да се посещават центровете за задържане на чужденци в и извън Европа между 26 март и 26 април 2012.

Нашата цел беше да се установят условията за достъп на гражданското общество (по-специално граждански движения и медии), на места за задържане на чужденци. Според европейските договори и документи, достъпът до информация е в неотменимото право на европейските граждани, защитавано от всички европейски институции [3].

“Репортери без граници”, много журналисти, сдружения и граждански формации поставиха официални искания да посетят центровете за задържане пред компетентните органи в техните региони. Националните и европейски парламентаристи, асоциации и - в много редки случаи, журналистите бяха в състояние да посетят 14 места за задържане в България, Испания, Италия, Франция, Мавритания, Сърбия и Хърватия.

Резултатите от кампанията са особено обезпокоителни, защото институциите показват решителност да продължават да пазят тези центрове невидими и недостъпни. Много посещения не можаха да бъдат направени от сдружения, защото или властите отказаха, или просто не реагираха. Ясно е бил отказан достъп и на журналистите. Тези резултати водят до въпроса “И сега какво правим ?”.

По-подробен доклад на посещенията ще бъде на разположение в най-скоро и ще даде някои подробности за положението на задържаните чужденци. Това ще бъде момент да се очертае бъдещето на тази кампания.

Познаването и оповестяването на условията за задържане на чужденци трябва да бъде възможно. Ние имаме право да знаем какво се случва на тези места.

**********

Белгия

Достъп до център в Брюж, два пъти е отказан да Белгийската лига правата на човека и на петима журналисти, на основание, че вече има достатъчно вътрешни и външни органи за контрол, допринасящи за превръщане на центровете в “по-човечни”.

Демонстрираната странна интерпретация на прозрачност и по този начин показва, че властите вземат сами решения относно достъп на хората до центровете, а само някои подбрани журналисти (никой от които не участват в кампанията) бяха поканени от съответното министерство със своеобразен екскурзовод при посещение на нов център, наречен “C aricole”, открит на 25-ти април, въпреки че все още е напълно празен.

България

Само един от четирите замислени посещения е било разрешено. Мълчалив отказ е даден по отношение на достъп до Пъстрогор и няма отговор за достъп до центровете в Баня и Любимец. Въпреки че парламентаристът Павел Димитров бе в състояние да получи достъп до центъра на Варна, гражданското общество трябваше да чака извън вратите.

Хърватия

Дадено е разрешениеза посещение в центъра “Prohvatni Zastrance Jezevo” е само за един ден. Четирима от членовете на Центъра за изследвания на мира и един журналисти направиха посещението на 10 април.

Испания

Исканията за посещения в центровете на Zapadores и Murcia са изпратени съвместно с парламентаристи, граждански сдружения и журналисти.

Въпреки че са изпращани няколко пъти, тези искания нямат отговор дълго време. Накрая само посещение вцентъра на Zapadores бе възможно за омбудсман и сдружения. Паралелно с отказа на журналистите да посещават центъра, Министерството на вътрешните работи организира пресконференция в Zapadores. Журналисти са били в състояние да правят снимки на сградата, но не са имали никаква възможност да говорят със задържаните лица.

Франция

При транспонирането на член 16 от Директивата за връщането мигранти, в частта за на достъпа на асоциации да центровете за задържане на чужденци, френското правителство издава указ за 8 юли 2011 г., което прави това "право да посещават" изключително рестриктивно и ограничително. Това постановление е бил атакувано от много сдружения. Съответно, посещения на асоциации в центровете за задържане трябва да се извършват с придружаващ парламентарист. Журналистите направиха своите искания за посещения или самостоятелно, или с придружаващ парламентаристи. Нито журналист, нито член на сдружението е в състояние да влезе в центъра (с изключение на членовете на тези конкретни сдружения, които вече имат разрешение). Голям брой от центрове са били предмет на искания : в Тулуза, Рен, Бордо, Vincennes, Palaiseau, Руан, Страсбург, Mesnil-Amelot, Cergy и Roissy. Достъп до документи e даден, когато парламентаристи участват в търсенето, но те не са имали право да бъдат придружени при визита от гражданското общество, журналисти или други лица. Парламентаристи направиха посещения в Тулуза, Рен, Винсен, Страсбург, Бордо и Роаси.

Италия

Достъпът бе поискан до четири центрове за задържане : Центровете за идентификация и експулсиране в Милано, Болоня и Трапани, и за първи път в Италия, международната зона на летище Рим Фиумичино.

Достъп за гражданското общество се предоставя само в Болоня. В Трапани, на асоциации е отказан достъп устно, докато чакат за разрешение органи на МВР (въпреки че това не е предвидено в италианското законодателство) и са в състояние единствено да посетят центъра с парламентарист. В Милано, адвокатите на мигрантите, биват обвинени, че провокират бунтове през януари 2012 г., журналисти, регионален съветник и журналистите са имали своите искания за достъп, който се отказва по различни причини : за сигурността на адвокати и журналисти, съвпадението на планираната дата с национален празник за асоциациите. По отношение на регионалната съветник, той получава писмен отговор отново, при окончателното разрешение на Министерството на вътрешните работи. Един и същ е отговорът по отношение на римското летище Фиумичино за гражданското общество. За пореден път, посещението най-накрая се състоя благодарение на присъствието на сенатор.
Мавритания

сканията за ВИС и TS са направени за центровете на Нуакшот и Нуадибу. Членове на сдружения са били в състояние единствено да посетят Нуакшот лагер.

Сърбия

Центрове « Prihavtiliste Zastrance » в Падиска скела и Враня и затвора в Суботица са целите на кампанията, но властта е предоставила достъп само до затвора, само за членове на сдружения. Журналистите не бяха допуснати да посетят някой от центровете или затвор.

Румъния

Migreurop е бил в контакт в продължение на няколко седмици със задържаните в Центъра за задържане в Арад . Те дадоха показания на положението им на 8-ми март 2012 в лагера в Арад (Румъния) : "Ние сме в ада" (8th March 2012 Arad Camp (Romania) : ‘We are in hell’) . След това, национална мобилизация на сдружения, граждани и журналисти се е случила. Представителите на медиите отидоха до центъра, с намерението за влизане, за да видят ситуацията. Отказан е достъпът. И накрая, много по-късно, на 4 май, посещение е възможно.

Исканията бяха направени и в Полша без никакъв отговор.

Мобилизацията и кампанията продължава, други посещения са планирани за следващите седмици.

**********

Интернет страницата на портала “Свободен достъп сега” ( www.openaccessnow.eu )

Кампанията в текст : центровете за задържане на мигранти : Отворете вратите ! Ние имаме право да знаем !
http://www.openaccessnow.eu/campaign-call/

Свидетелства от мигрантите в ареста : http://www.openaccessnow.eu/topics/testimonies/

Можете да се регистрирате в кампанията : http://www.openaccessnow.eu/sign-up/

Връзки с медиите : openaccess@euroalter.com - laure.blondel@anafe.org 01 43 67 27 52


Portfolio